Въпросът какво ще оставят след себе си, е вълнувал много хора и не знам някой да не иска да остави нещо след себе си. Може и да има, но малцина.
Ние оставяме дела след себе си. Те може да са малко или много, но винаги ги има.
Вижте новината за смъртта на Райчо Райков по новинарските сайтове. В един от тях са дадени делата му, представени на цяла една страница. Написано е, че е бил сценарист, репортер, водещ, редактор и прочие.
Всичко това не е кой знае колко впечатляващо, такива хора има много. За да те запомнят, трябва да направиш нещо, което не е правено преди, някакъв прецедент. Има ли някакво деяние, което да е извършил този човек, заради което ще остане в историята?

Има, да. Това е факта, че е бил редактор на новините на турски език и един от най-яростните им защитници. Всички други негови деяние бледнеят пред това.

Новините на турски нямат аналог в историята на България. Да си техен редактор и защитник определено ще те постави в историята. Само че как?

Предаване на турски език е едно от най-позорните дела, извършвани в цялата история на България. Ще мине време; много вода ще изтече.  Годините ще посипят с прах останалите дела на този човек. Но ревностната защита на новините на турски ние никога няма да забравим и сега, след смъртта на Райчо Райков можем с облекчение да кажем - един мръсник по-малко.